Center for Astrobiology АстроБиология

В неограничен свят, крайности не съществуват

  • Увеличете шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намалете шрифта
ASTROBIO.EU

Основи на Астробиологията Редакция 3: Титан

Е-мейл Печат ПДФ

През месец юли 2014 г. от печат излезе Основи на Астробиологията Редакция 3: Титан. В третата редакция  от поредицата Основи на астробиологията е разгледанa малко по-подробно луната на Сатурн- Титан. Обсъдени са идей свързани със спекулации относни предполагаемия живот на спътника. В това издание думата "Том" на началната страница на книгата е заменена с думата "Редакция", поради факта, че последната отговаря с по-голяма точност на съдържанието в самата книга.

ISBN- 978-619-162-472-0

 

Обсъдени са идей свързани със спекулации относни предполагаемия живот на спътника. Направени са малки корекции в различни глави на книгата. Добавени са и нови глави.

Както и при предните две редакции и при тази всеки желаещ да получи .pdf форматът на книгата само трябва да изпрати писмо с искане до astrobio@  abv.bg.

Напълно безплатно.

Последно променен на Сряда, 23 Юли 2014 15:32
 

Опасни животни в Черно море

Е-мейл Печат ПДФ

Черно море е като цяло доста дружелюбно в сравнение с други подобни на него, но това не означава, че не можете да се натъкнете на „интересни“ и опасни обитатели, които да развалят почивката ви (1).

Ето и някой примери за „опасни обиталели“, които е добре да избягвате!

Най-общо можем да ги разделим на две категории: I. Безгръбначни и II. Гръбначни.

Сред най-често срещаните опасни обитатели от безгръбначните са медузите. Лесно ги разпознавате в морето, а видовете които се намират в Черно море са безопасни, за човека, освен в случаите, когато някой е силно алергичен към тях. Камбановидна форма, пипала, а в някой случай и различни оцветки, могат да ги направят разпознаваеми, дори за най-неопитните морски туристи.

В Черно море най-често срещани са (Aurelia aurita), (Rhizostoma pulmo) и колонизиращата водите през последните години (Mnemiopsis leidyi) (2).

 

1) Rhizostoma pulmo - лесно се различава във водата. Има сравнително месесто „тяло“, подобно на камбаната, купол и множество пипала. На тях са разположени и отровните жилещите клетки, който могат да нанесат поражения, на ръцете, ако ги докоснете. Като цяло обикновената коприва изгаря по-силно кожата отколкото Rhizostoma.

2) Aurelia aurita- нейните жилещите клетки оказват по-малко поражение върху кожата на човек, но могат да „изгорят“ лигавиците очите или устата, ако попаднат там. Aurelia разполага с парещи клетки на пипалата, а може да имат и парещи клетки граничещи с ръба на купола. Ако докоснете този вид медуза, дори и мъртва трябва задължително да изплакнете ръцете си, защото по тях могат да останат парещи клетки, и след това, ако се разтъркат очите или носа да ожилят.

 

Размерите  ? са около 20-25 см, и разполагат с камбановидно полупрозрачно или бяло тяло.

Aurelia aurita

В Черно море има и отровни видове риби. Като казваме отровни, не се има предвид, отровни животни, които моментално ще ви убият, но най-малкото ще ви причинят дискомфорт.

Това са морската котка,  скорпидът и драконът . Месото на тези риби не е отровно, а опасността идва от шиповете, които те притежават, и които се явяват тяхно защитно оръжие предизвикващо инфекции (2). В Черно море море има два вида скорпиди: Scorpaena porcus и  Scorpaena notata

1) 1) Черноморски скорпид: тази риба, която малко наподобява „чудовище“ има сравнително голяма глава , покрита с реснички , „рога“ , изпъкнали очи и огромна уста с дебели устни. Гръбните перки са издължени подобно на лъчи наподобяващи остри шипове , като краят на всеки лъч завършва с отрова жлеза. Основно скорпидът използва тези лъчи за защита от хищници. Основното му оръжие за нападение са здравите челюсти, с които лови риба. Рядко напада по-големи животни (освен при самозащита). Представителите на вида, могат да менят цветовата си окраска, като може да се срещне в различни оцветки: черно, сиво , кафяво, червено и жълто , розово ...

Тези „бодливи“ хищници дебнат сред скалите под водораслите, и подобно на всички дънни риби както споменахме, променят цвета си в зависимост от околна среда , като могат много бързо да изсветлят или потъмнят окраската си в зависимост от светлината. Бъдете внимателни при стъпването в морски скални процепи на бос крак, защото точно там може да се е стаил подобен черноморки обитател.

 

 

Черноморски скорпид

2) Scorpaena notata-  този вид скорпид е с размери около 15 см на дължина. За разлика от Scorpaena porcus живее по-навътре в морето, което прави срещата ? с хората доста рядка. Двата вида се различват по дължината си и формата на тялото.

Раните причинени от скорпиди причиняват пареща болка в района около  убождането, зачервяване и набъбване. По-късните симптоми могат да включват  общо неразположение, висока температура, треска. В такъв случай незабавно потърсете лекарска помощ.

 

 

3) Trachinus draco (морски дракон): разполага с удължено, змиевидно тяло, голяма „ъглова“ глава. Подобно на други бентосни хищници , драконът има изпъкнали очи на върха на главата и огромна уста. Размерите му са около 15-17 см. (2) По гърба му са разположени шипове по хода на перките. При докосване може да убоде ръката на човек болезнено.

 

Trachinus draco (морски дракон)

Морския дракон предпочита меко дъно от пясък или тиня , в която да се  вкопае, така улавя плячката си - малки риби. Може да се обърка с попче.

 

4) Dasyatis pastinaca (морска котка)- скатовете са роднини на акули. Те също като тях принадлежат към хрущялните риби. Основно живеят по дъното на морето, където и намират храна- миди, раци и др. Като цяло не са опасни за човека, освен ако не направите глупостта да ги докоснете по опашката, ако изобщо ви се отдаде такава възможност. В Черно море живее скат наречен морска лисица (Raja clavata)- неопасен за човека.

 

Източници на информация:

1. 1.Опасные животные Черного моря- http://blacksea-education.ru

2. 2.Опасни риби в Черно море - http://vodno-spasiavane.com/2010/02/05/опасни-риби-в-черно-море/

 

3.

 

Критика към астробиологията

Е-мейл Печат ПДФ

Из Том 2 на Основи на Астробиологията: Европа

Критика към астробиологията

Разглеждайки наименованието на науката "астробиология" то трябва да споменем, че терминът не е точен.

По-точното наименование в случая е "екзобиология". Съществуват и други термини като "космическа биология", които също могат да претендират за точност, но те не са придобили толкова голяма популярност (граждансвеност) сред конкретните среди и обществото.

"Астробиология" като термин е неточен и създава представата най-вече за съществуващ живот на звездите или покрай тях ако трябва да бъдем прекалено взискателни към използваните термини (от гр. астро- звезда и био- живот).

Според Хауърд Гест термина астробиология е оксиморон (1). Много астрономи и биолози се противопоставят на използването на термина, а някой стигат и много по-далеч обвинявайки астробиологията като една несъществуваща наука, която няма свое собствено поле на изява, наричайки я „наука без субект“ (2). Всичко изписано по въпроса от наименованието на термина през това що е живот до неговото бъдеще е подложено на съмнение и критика, заради факта, че досега не сме открили живот извън нашата планета.

Тези критики са напълно основателни, но все пак не трябва да забравяме, че астробиологията си поставя за цел научното търсене на живот във Вселената, като се стреми изцяло да спазва каноните на всички науки от които е съставена. Ето това е основното, което я различава философски от астрологията и отклонява критиката на креационистите, че тя не съществува.

Изцялото отричане на астробиологията като наука е напълно необосновано действие, граничещо по глупост със средновековните инквизационни методи, напълно сляпо следвайки догмите на едно остаряло мислене. Опитвайки се да разкрием същността на науката, то досега признахме, че съществуват все още пропуски в нашите знания, но също така имаме и достатъчно информация да твърдим че не цялото поле на изява е откъснато от реалността.

Такъв пример е факта, че земни организми вече са пътували до нашият естествен спътник- Луната и са преживели в хибернация цялото пътуване, а вече открити на Земята бяха възродени. Доколко това се осъществи по неволя е друг отделен въпрос, който ще разглеждаме в главата за безопастност на пътуванията, но е добър пример да се отбележи, че тези организми напуснали веднъж пределите на нашата планета вече изцяло са в полето на интерес на астробиологията.

Някой могат да схващат термина и с по-филосовска насоченост, опитвайки се да обобщят „звездният” й характер. Каквото и да е използването на термина в случая, той може понякога да създаде объркване при конкретно обособяване на място при търсене на живот.

Затова и терминът "екзобиология" в случая трябва да е водещият от всички, които се използват.

Наименованието "Астробиология" обаче е продобило гражданственост, както споменахме и затова ще бъде използвано и занапред в настоящата книга.

Най-малкото защото престижни институции от цял свят носят това име (като NAI -NASA Astrobiology Institute).

Но ако термините астробиология или екзобиология могат сравнително лесно да се променят в зависимост от факторите и институциите, които работят с тях, то астробиологията има засега един основен недостатък, който е и нейната най-наболяла тема.

И тя е, че още няма открит живот извън пределите на нашата планета!

Това е и основният проблем, който пречи на това човешко познание да блесне с цялата си привлекателност. Докато не се открие и потвърди официално наличието на живи форми извън нашата планета, астробиологията рискува да си остане обвързана със земните си "окови" на предположения и частични обобщения. Тя ще си остане непълна и не подкрепена с доказателства.

Тя няма да може да надскочи границите на Земята, и колкото и да й се иска, няма да може да изиграе основополагащата и се роля в бъдеще.

Вероятно ще дойде време когато човекът ще напредне дотолкова и ще разполага с необходимите му инструменти да детектира (открива) живота във Вселената, тогава ще си задава въпроса: Защо там няма живот?... а не… защо там има?

За разлика от много други псевдонауки, обясняващи прелитането на НЛО с фотомонтажни снимки и прочее фалшификации, астробиологията използва строго научния метод, за да даде предположения, какви могат да бъдат евентуалните живи форми на други небесни тела, съпоставяйки ги с земни образци. Или по-точно казано, изследвайки средите на живот на нашата планета, най-вече тези на екстремофилите, ние си изграждаме една образна предства за възможният живот на Марс, Титан, Европа или където и да е било другаде във Вселената, например. Това обаче не означава, че там ще същетсвува живот.

Така тук на Земята имаме познания за микроорганизми, които могат да издържат и да се развиват ползотворно при суша, радиация и студ, много по-големи от тези на Марс, например. Но земни. Колкото и сравнения да правим с останалата част от Космоса, факта че работим със земни организми е една ограничителна стена, която скоро няма да падне. Екстремни-да, но все пак земни.

Оттук ние си правим извода, че щом на нашата планета има такива организми, издържащи на подобни условия, то и на Марс, би следвало да съществуват подобни на тях форми на живот, които да наподобяват техните характеристики.

Към този момент обаче ние засега нямаме доказателства за живот на Марс. Нямаме и такива за съществуващ живот, където и да е било извън пределите на нашата собствена планета. А това означава, че сме ограничени само до предположения и примери за организми, които познаваме и които са се появили и развили на само на нашата планета.

Използвана литература:

1. The “Astrobiology” Fantasy of NASA Howard Gest Distinguished Professor Emeritus of Microbiology, Departments of Biology and History & Philosophy of Science, Indiana University, Bloomington, IN 47405

2. Astrobiology: Frontier or fiction Antonio Lazcano & Kevin P. Hand Affiliations Corresponding authors Nature 488, 160–161 (09 August 2012) doi:10.1038/488160a Published online 08 August 2012;

Последно променен на Събота, 03 Май 2014 08:19
 

Русия разкри част от амбициите си за колонизиране на Луната

Е-мейл Печат ПДФ

Изявление на Дмитрий Рогозин направено в деня на космонавтиката, разкрива част от плановете на Руската Федерация за колонизиране на Луната.

Според неговото изказване Русия ще започне поетапно колонизиране на естествения ни спътник към 2030 г. Планира се там да започне добиването на полезни изкопаеми, които да обезпечат стъпването на Луната. Освен за полезни изкопаеми, се планира и извличането на кислород, вода и не на последно място реален "плацдарм" за едно още по-амбициозно колонизиране на близки нам планети.

Точните "идеолози" на това огромно начинание не се споменават, но се подчертва, че самото то ще е отворено към сътрудничество с частни компании и международни партньори. Инициативата никак няма да е евтина, затова Москва се стреми за привличането на повече участници, с които да си подели евентуалните разходи, ако се осъществи начинанието.

Във връзката по-долу можете да намерите повече информация за това:

1. Россия начнет колонизацию Луны в 2030 году

2. Обнародван проект концепции российской лунной програм

 

Kepler-186f въобще не прилича на Земята

Е-мейл Печат ПДФ

Преди няколко дни беше обявено, че е открита първата планета, която едновременно притежава подобни на Земята размери и се намира в т.нар. обитаема зона. Kepler-186f се намира на разстояние 490 светлинни години от Земята, което е прекалено далеч, за да могат да  се проучат атмосферата и други нейни основни характеристики. Засега единственото, което я приближава до Земята е нейният що-годе приблизителен размер.

Откритието буди оптимизъм в средите на астробиолозите, но трябва да охладим страстите, като заявим, че става въпрос само за количествено измерване на планета обикаляща около друга звезда, без каквато и да е друга информация за нея.

Напомняме, че обитаемата зона представлява хипотетичното разстояние, при което водата може да бъде в течно състояние, независимо от размера на звездата.

Според теорията за обитаемата зона, Kepler-186f отстои на такова разстояние от своята звезда, което прави възможно съществуването на вода в течно състояние, според днешните разбирания на нашата наука. Дали обаче това е така- никой не може да каже, засега!

Самият обект се намира в системата на звездата - червено джудже Kepler-186. Тя е пета по ред от нея, а диаметърът й е само с 10% по-голям от земния. 10-те процента могат да се приемат като нищожна стойност на фона на необятния Космос, но за наличието на живот, това си е огромна разлика.

През последните 20 години проучвания са открити под 1700 екзопланети (планети, които са отвъд нашата Слънчева система), при това по-малко от 15 от тях са в обитаемата зона. Смята се че повечето от тях вероятно може да са газови гиганти.

 

Предполага се също (без да се знае), че размерите на Kepler-186f позволяват да се предположи, че тялото й е твърдо, както и на планетите от земната група - Меркурий, Венера, Земя и Марс.

Последно променен на Неделя, 20 Април 2014 19:28
 


Страница 1 от 6

Who is here?

В момента има 7 посетителя в сайта

Picture

acu.jpg