Center for Astrobiology АстроБиология

В неограничен свят, крайности не съществуват

  • Увеличете шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намалете шрифта
ASTROBIO.EU

Петна по повърхността на Плутон

Е-мейл Печат ПДФ

Нови цветни изображения, предадени от космически кораб на НАСА "New Horizons" показват двете полукълба на Плутон. На едно от тях може да се видят интересни места по екватора отдалечени на равно разстояние едно от друго. Всяко петно на снимките е с диаметър от около 480 км и с площ, два пъти по-голяма от тази на България (приблизително 200 000 кв.км).

Учените никога до преди това не са виждали толкова близки изображения на тези места на повърхността на Плутон. Те са интересни от изследователската гледна точка поради своя размер и взаимна разположеност. Въпреки, че произхода на петната е обвит още в мистерия, учените ще могат да получит отговор едва, когато космическия апарат се приближи достатъчно до планетата-джудже и успее да заснеме по-добре неговата повърхност.

 

 

"Това е истинска загадка- не знаем, какъв е видът на петната, и изгаряме от непърпение да научим повече- казва Алън Стърн, член на Института за Югоизточни изследвания в Боулдър, Колорадо и член на екипа Нови Хоризонти. "Също така се повдигат и много въпроси около рязкия контраст между цвета на Плутон и тъмно сивия Харон".

 

Членовете на екипа "New Horizons" са комбинирали черно-бели снимки на Плутон и Харон, получени от камерата за подробно проучване LORRI, с цветни снимки от по-ниска резолюция, направени чрез инструментаRalph. Благодарение на това можем да видим Плутон и Харон в приблизително истинските им цветове.

 

TERT- начин за избирателна смърт при раковите клетки

Е-мейл Печат ПДФ

Повече от 500 000 души умират всяка година от рак в САЩ. Сега, нови научни изследвания установиха механизма зад една от най-честите мутации, която помага на раковите клетки да се размножават неограничено.

 

Приблизително 85 % от раковите клетки са получили своят безграничен потенциал за деление чрез реактивиране на специфичен протеин, наречен теломераза (TERT). Последните изследвания показват, че при рак има силно повтарящи се мутации в промотора на гена наречен TERT, които са най-честите генетични мутации в много видове рак, включително при глиобластом и хепатоцелуларен карцином.

 

TERT стабилизира хромозомите чрез удължаване на защитния им елемент в края на всяка от тях в клетката. Учените са открили, че клетките съдържащи тези мутации отклоняват изрязването на TERT, ефективно, което ги прави безсмъртни.

 

Сега, съвместен екип от изследователи от Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн и от Университета на Калифорния в Сан Франциско, е открил механизмите, по които тези общи мутации водят до повишена експресия на TERT. Заключенията на екипа, публикувани на 14 май в сп. Science, предоставят вълнуващи новини за ново, по-прецизно и персонализирано лечение на рака с по-малко странични ефекти в сравнение с настоящите, получавани при стандартната химиотерапия.

 

Чрез интегрирането на изчислителни и експериментални анализи, изследователите установили, че механизмът на повишена експресия на TERT в туморната тъкан разчита на специфичен транскрипционен фактор, който се свързва селективно с мутирали секвенции. Транскрипционния фактор е протеинa, който се свързва със специфични ДНК последователности и регулира това как целевите гени са изразени (в този случай на гена, който експресира TERT). По този начин, мутациите на TERTдействат като новo свързващо място за транскрипциoнния фактор, който контролира експресията на TERT. Новосъздадения идентифицируем транскрипционен факторне разпознава нормалната за TERT последователност на промотора и по този начин, не регулира TERT в здравата тъкан.

 

Работата на екипа допълнително показа, че един и същ транскрипционен факторразпознава и свързва мутантния TERT в промотора на туморните клетки от четири различни видове рак като подчертава, че това е общ механизъм на TERTреактивирането.

 

Идентифицирането на транскрипционния фактор и неговите регулатори има голям потенциал при развитието на нови по-прецизни терапевтични интервенции за лечение на ракови заболявания, които крият мутациите на TERT. Лечението, което ще инхибирала TERT в таргетните клетки по този начин (cancer-cell-specific manner) ще заобикаля токсичността, свързана с днешното лечение, което по невнимание е насочено към TERT и при нормални здрави клетки, увреждайки и тях.

 

Въз основа на тези нови открития, екипът вече е провел различни експерименти, предназначени да проверят дали инхибирането на активността на транскрипционния фактор ще намали изразяването (експресията) на TERT, но и дали също така ще доведе до избирателна смърт на раковите клетки.

 

Източници на информация:

1.http://engineering.illinois.edu/news/article/11131

 

Оригинална статия:

1.https://www.sciencemag.org/content/early/2015/05/13/science.aab0015.abstract

 

 

Мечти за колонизиране на Луната от страна на Руската Федерация

Е-мейл Печат ПДФ

По-долния текст е публикуван на страницата на: www.nat-geo.ru.

Докато astrobio.eu не се сдобие с оригиналния текст на обединението, то този проект ще се счита на нереалистичен!

 

От 2007 г. РФ разглежда възможността за полети до Луната с цел по-нататък да се установи база нея. През 2014 г., Роскосмос, Руската академия на науките и Московския държавен университет представиха концепцията на програмата за това как трябва да се извърши колонизацията. Самото виждане предвижда създаването на лунна база, както и полигон за добив на полезни изкопаеми, които да се извличат от лунната повърхност в близост до самата база.

 

Фаза 1 на проекта е насрочена за периода 2016-2025 година. До естествения спътник на Земята трябва да бъде изпратена автоматична междупланетна станция "Луна" със следната последователност на конкретно замислените модули: "Луна-25", "Луна-26", "Луна-27" и "Луна-28". Тяхната задача ще бъде да се определи състава и физико-химичните структура на лунния реголит, както и наличието на лед и летливи съединения в него.

 

Лунната база и полигонът за добив се планира да бъдат създадени в областта на Южния полюс на Луната. Предварително изпратени междупланетарни станции в орбита около Луната ще следят за намирането на най-подходящи места за тази цел.

 

След този етап през 2028 г. и 2030 г. в орбита около Луната ще бъде изпратена пилотирана експедиция, като нейното кацане на повърхността не е планирано (което де факто ще представлява втората фаза). И накрая, през третата фаза на програмата (от 2030 до 2040 г.) в областта на потенциалния полигон ще се прилунят космонавти за първи път. Там ще бъде създадена "инфраструктура изцяло от лунния материал".

 

По-специално, в проекта се предлага да се изгради лунна астрономическа обсерватория, както и съоръженията за наблюдение на Земята. Обитаемата площ на базата и полигонът, според плановете засега, ще бъдат построени до 2050.

 

Плановете за колонизация според думите на вице-премиера Дмитрий Рогозин са само една от стъпките за по-нататъшното овладяване на Марс и други космически обекти в Слънчевата система.

 

Фемтомедицина- откриваха нови молекули, убиващи раковите клетки и предпазващи здравите

Е-мейл Печат ПДФ

Ново семейство на молекули, убиващи раковите клетки и защитаващи здравите, могат да бъдат използвани за лечение на множество различни видове рак, като рак на шийката на матката, ракът на гърдата, на яйчниците и белия дроб. Публикуваните данни в EBioMedicine показват, че таргетното (или прицелното) насочване на молекулите убива раковите клетки и защитава здравите от токсичните химикали.

 

Клетките могат да се превърнат в ракови, когато тяхната ДНК е повредена. Много различни фартори могат да причинят увреждането на ДНК- молекулата като тютюнопушенето, различни видове химикали, радиация. Цялостното разбиране на това, какво точно се случва в момента на увреждането на ДНК може да помогне за разработването на нови методи за лечение на рак. С изучаването на този механизъм, изследователи от Университета на Ватерло ( University of Waterloo) в Канада са успели да идентифицират нови видове молекули, които избирателно могат да бъдат насочени срещу раковите клетки.

 

Учените изследвали процеса на увреждане на ДНК с помощта на един вид лазерна спектроскопия (femtosecond time-resolved laser spectroscopy). Техниката е подобна на високоскоростна камера, която използва два светлинни импулса: един за започването на реакцията, а другият за контролирането и проследяването на начина, по който молекулите реагират. Тази техника позволява на изследователи да видят как молекулите си взаимодействат в реално време, разкривайки им как клетките стават ракови.

 

Изследователите са използвали тази лазерна спектроскопия за изследване на биологичните молекули в продължение на десетилетия, в област на науката наречена: фемтохимия и фемтобилогия (femtochemistry and femtobiology). Съвсем наскоро, обаче тази техника започва да се използва в областта на биологията и конктретно в клетъчната биология, където успява да промени нашето разбиране за редица заболявания като рака например, и най-вече за това как работи (действа) лечението му. Това потенциално ново поле в познанието се нарича фемтомедицина (femtomedicine-FMD).

 

Днес се знае, че увреждането на ДНК е първоначалната и решаваща стъпка в развитието на рака. С приложението на фемтомедицината можем да успеем да възстановим от самото начало, какво причинява увреждането на ДНК на първо място, а след това и конкретната мутация, водеща до възникването на рака. Засега фемтомедицината се налага като ефективна, икономична и рационална при търсенето и откриването на нови лекарства, тъй като може да спести ресурси необходими, при синтезирането и наблюдаването на много съединения.

 

Възползвайки се от подхода на фемтомедицината, изследователите открили ново семейство от молекули, наречени неплатино-базирани халогенни молекули или фемтосъединения (FMD compounds). Те са били подобни на цисплатината (лекарство използвано за лечение на рак на яйчниците, тестисите, белите дробове, мозъка както и други видове рак). Въпреки това, докато цисплатината е силно токсична, то новите фемто-съединения не са вредни за нормалните клетки.

 

Учените изследват молекулите на човешки и миши клетки като установяват много стабилни резултати. Те третират човешките клетки- нормални и ракови клетки с фемто-съединения и да ги изпитват, за да видят дали клетките са били убити. Тестват и нивата на GSH в клетките, и разкриват, че количеството на защитни молекули се увеличава в нормалните клетки, докато има намаление в раковите клетки.

 

След това тестват фемто-съединенията и върху тумори при мишки, представляващи рак на шийката на матката, на яйчниците, рак на гърдата и рак на белия дроб. Те измерват степента, в която фемто-съединенията са забавили растежа на тумора и установяват, че са ефективни при забавянето на растежа при всички тумори.

 

"Толкова сме развълнувани от нашето откритие да видим, че фемто-съединенията са също толкова ефективни, колкото и цисплатин при мишки, но без да са токсични", каза проф Lu. "Ние вярваме, че бихме могли да използваме тези съединения за лечението на много широк спектър ракови заболявания, без да се подлегат пациентите на страданията от токсичните странични ефекти, които някои съществуващи лекарства имат."

 

"Искаме това откритие да помогне на пациентите, и планираме да го осъществим и в клинични проучвания възможно най-скоро", допълни проф Lu.

 

Източник на информацията:

http://www.sciencedaily.com/releases/2015/05/150513083213.htm?utm_source=feedburner&utm_medium=feed&utm_campaign=Feed%3A+sciencedaily%2Fhealth_medicine%2Fcancer+%28Cancer+News+--+ScienceDaily%29

 

Оригиналната научна статия:

http://www.ebiomedicine.com/article/S2352-3964(15)00105-X/abstract

 

Манифест на Футуризма

Е-мейл Печат ПДФ

Първи манифест на футуризма

Ф.Т.Маринети

 

Превод: Иван Биволарски

 

Цяла нощ седяхме с приятели под електрическата светлина на храмовите лампи, разположени под месинговия купол, а неговата сложност и причудливост ни напомняше за нас самите, тъй като под него бяха скрити същите електрически сърца. Мързелът беше надмогнат и не ни попречи да седим върху богатите персийски килими и да драскаме глупости на лист хартия цяла вечер.

 

Сега сме много горди от себе си. В края на краищата не спахме, така както не спят фаровете или разузнавачите.

Усещахме, че сме съвсем сами срещу цяла тълпа от звезди, всички те -наши врагове, стоящи на лагер разположен високо в небето.

 

Сами, съвсем сами заедно с огняря на гигантския параход, сами с черния призрак на нажежената до червено утроба, бушуваща в сърцето на локомотива, сами с пияницата, който докато лети към дома си, сякаш на крила от време на време успява да ги докосне в стената!

 

И изведнъж много близо до нас, чухме рев. Той започна да се ускорява леко по леко и се извиси, целият облян в цветните светлини на двуетажните трамваи. Подобно на малко село по река По празнуващо някакъв празник, и при който реката изведнъж е излязла от своите брегове, нахлула е в него, разскъсала го е на парченца и неустоимо го е понесла през водопади и водовъртежи към морето.

 

И изведнъж настъпи тишина. Чувахме, само жалните стонове на стария канал, който схрусква костите на позеленелите и порутени дворци. И изведнъж точно под прозорците, като гладни животни, изреваха автомобилите.

 

-Приятели - казах аз - Напред! Митология, мистика - всичко вече е приключило! Пред очите ни се роди един нов кентавър - човекът на мотоциклет! - а първите ангели вече се реят из небето на крилете на самолетите! Ние трябва да разбием вратата на живота, заедно е нейните ключалки и брави! Хайде! Ето я зората! Нищо не може да се сравни с великолепието, което предоставя първия удар на меча на червеното сияние върху нашия хилядолетен мрак. "

 

Там стояха и ръмжаха три автомобила. Ние отидохме и ги потупахме по стоманените тела. В автомобила е ужасна теснина, все едно, че лежа в ковчег и изведнъж кормилото, което стоеше точно пред гърдите ми, замахна като с брадва на палач, и аз изведнъж оживях.

 

В бесния вихър на лудостта препускахме обезумели по протежение на гърбатите улици, наподобяващи  дълбоко и сухо речно корито. Тук-там в прозорците блескаше жалкото слабо осветление, и като че ли искаше да ни каже: Не вярвам на очите си, твърде трезвен е погледът към нещата!

 

-О, миризма- изкрещях аз- колко важна си ти за дивите зверове!

И като млади лъвове, се втурнахме в преследване на смъртта. Напред в безграничното лилаво небе, блесна черната й кожа с фините избледнели кръстове. А небето блестеше и трептеше, като можехме само да се протегнем и да го докоснем с ръка.

 

И след всичко преживяно не се възвисихме нито отвъд облаците до някоя Красива жена нито над тези на жестоки Крале- а и следователно не е трябвало, сгърчените ни като византийски пръстен трупове, да паднат мъртви в краката им!

Няма причина да умираме засега, освен за да се изчистим от тежестта на собствена си смелост!

 

Втурваме се през глава. От процепите изскочиха кучета, и моментално бяха прегазени под нашите горещи колела, и от тях не остана абсолютно нищо, дори жалки следи, така както не остават бръчки по яката след гладене.

 

Смъртта беше ужасно доволна. На всеки завой тя побягваше напред и леко протягаше кокалчетата си, а след това със скърцане на зъби ме изчакваше, легнала на пътя и загледана в локвите пред нея.

 

- Хайде да се отървем от изгнилата черупка на Здравия Разум и горди като костеливи орехови ядки да се хвърлим право в зейналата й паст от вятър и плът! Нека да ни погълне неизвестното! Не със страх и мъка да отидем там, а със съзнанието, че правим една огромна глупост!

 

Тъй рекох, и веднага рязко завих. По същия начин, забравяйки за всичко, което е било. Изведнъж, сякаш от нищото, изскочиха двама велосипедиста. Това не им се понрави и те двамата се вгледаха в мен: точно в този момент в главата ми се завъртяха два аргумента и двата доста убедителни, макар и противоречиви.

Разговорили са се баш тук, на самия път – „ще  мина, няма да мина“ ... По дяволите! Уф! .. Рязко се изправям аз, и изведнъж? -Хоп! Преобръщам се и пльосвам право в канавката…

 

Ой, ти майчице-канавке, полетях право в канавката - слава! О, тези растения и тиня! Паднах с удоволствие в този помия, напълних устата си и за миг си припомних черните гърди на моята негърка-хранилница!

Докато се изправях целия изцапан с мръсотия, вонящ на лошо усещах как изведнъж горещо заби сърцето ми.

 

В тоз час всички рибари с въдици наоколо и ревматични любителите на природата се вдигнаха под тревога и се завтекоха да видят случилото се чудо. Бавно и с умение те хвърляха огромните си железни мрежи и хванаха моята кола - тази затънала в калта акула. Подобно на змей от тинята, тя постепенно изпълзя от канавката, като малко по малко се показа на повърхността луксозното и тяло и елегантния и интериор. Всички си мислеха, че бедната ми акула е издъхнала. Но веднага след като я потупах по гърба, все още цялата трепереща, тя се осъзна, изправи перки и се втурна отново презглава напред.

 

Лицата ни са изцапани със заводска кал, смесена с метални стружки и сажди от фабричните комини, но устремени към небето. И така изправяйки се пред ридаещите и учудени рибари държащи въдиците си, изцяло изпоцапани, ние приятелите на природата възвестихме на всички жители на Земята волята си:

 

1. Ще възпеем любовта към опасностите, пристрастеността към енергията и безстрашието;

 

2. Смелостта, дързостта и бунтът ще бъдат основният елемент на нашата поезия;

 

3. До днес литературата възвеличаваше замечтаната неподвижност, унеса и съня. Ние искаме да прославим агресивността на движението, трескавото безсъние, ритмичният бяг на бегача, смъртоносния скок, юмрука и плесника;

 

4. Обявяваме, че красотата на света се обогати с нов елемент: красотата на бързината. Под шасито на състезателния автомобил извити като змии са разположени тръби, от които изригва огън. Тяхния рев, наподобяващ картечен откос не може да се сравни дори и с Нике Самотракийска!

 

5. Ние прославяме мъжът зад волана: идеалната ос на Земята, докато тя обикаля около своята орбита;

 

6. Поетът трябва да се отдава с плам, разкош и великодушие, да разпръсква ентусиазираната треска на първичните елементи;

 

7. С изключение на борбата, няма друга красота. Никоя творба без агресивен характер не може да бъде шедьовър. Поезията трябва да бъде зачената като насилствена атака на непознати елементи, да ги смазва и просва в подчинение на човека;

 

8. Стоим на последният нос на брега на вековете!... Защо да гледаме назад, след като това, което искаме, е да сринем мистериозните порти на Невъзможното? Времето и Пространството умряха вчера. Вече живеем в абсолюта, защото създадохме вечна, вездесъща скорост;

 

9. Ще прославим войната — единствената хигиена на света — войнолюбието, патриотизма, унищожителния жест на освободителите, красивите идеи, за които си струва да умреш и презрението към жените;

 

10. Ще унищожим музеите, библиотеките, феминизмът. Долу моралът, страхливите компромиси и подлите еснафи!

 

11. Ще възпеем: работния шум, празника, бунтовния рев на тълпите, пъстрата разногласица на революционния вихър в нашите столици; нощните вибрации на пристанищата  и корабостроителниците разположени под блясъка на електрическите луни; ненаситната паст на железницата, способна да погълне злия змей; фабриките привързани към облаците с нитове, заловили дима във високите си комини; мостовете на гимнастиците, прехвърлили си през осветените корита на реките; авантюристите устремили се към непознатия хоризонт; железните локомотиви, които със железните си сърца препускат по стоманените релси; самолетите, летящи в небето, чиито рев на витлото, кара ентусиазираните зрители да им ръкопляскат.

 

Не къде да е, а точно в Италия днес ние провъзгласяваме този манифест. Той ще победи и запали целия свят. Днес, с този манифест, ние полагаме основите на футуризма. Правим това, за да спасим Италия от всички тези зарази- историци, археолози, историци на изкуството, антиквари.

 

Италия твърде дълго е била задръстена от тези боклуци. Трябва да я разчистим от безбройните музейни експонати, защото те превръщат страната в едно огромно гробище.

Музеи и гробища! Те не се различават едни от други - мрачна тълпа от неизвестни трупове и никому неизвестни мъртви тела. Този обществен пансион, където в една купчина едни до други са струпани подли и неизвестни същества. Художници и скулптори вложили цялата си омраза един към друг в линиите и цветовете на самия музей.

 

Можеш да отидеш в музея само веднъж годишно, така както ходиш на гроба на свойте роднини – и ще разбереш! Дори ако искаш занеси букет на Джокондата, за да видиш, че е добре! Но да ходиш там всеки ден с всичките си скърби и слабости… това е недопустимо! Така че, защо трябва да си тровиш душата с това!? Защо не го отхвърлиш?

 

Какво и е хубавото на една стара картина?  Жалък опит на художник, неуспешно да опита да счупи бариерата, която не му позволява до край да изрази намерението си.

 

Възхищавайки се на стара картина това значи,  да погребеш своите най-добри чувства. По-добре е да ги използваш в бизнеса, за създаване на работа или в творческа посока. Защо трябва да се харчат пари за безполезни въздишки от миналото? Това уморява и изтощава, и още по-лошо- опустошава.

 

Какво е това: ежедневна разходка до музеи, библиотеки, академии, където са погребани нереализираните идеи, разпнати най-добрите мечти, разбити надеждите?! За художника, това е като твърде продължително задържане на интелигентността, таланта и амбицията на младежта.

За крехките, осакатените и затворниците- все още всичко е наред. Може би за тях добрите стари времена са като балсам за раните: бъдещето на всички обаче е едно и също ... И ние все още нямаме нужда от него! Ние сме млади, здрави, живеем с пълна сила, ние- футуристите!

 

А, къде са славните подпалвачи с изгорели ръце? Елате тук! Хайде! Донесете огън от рафтовете на библиотеката! Насочете водата на кой да е канал в музейните трезори и ги наводнете! И нека течението да опъне големите платна! Вземете лопати и кирки! Унищожете древните градове!

 

Повечето от нас днес дори нямат тридесет. Имаме още почти десет години до достигането на нашата цел. Когато станем на четиридесет, по-младите и силните от нас с един удар ще ни изхвърлят на сметището като безполезни боклуци!  Те вече прииждат от цял свят от най-отдалечените местенца танцуващи под леките ритми на ранните стихотворения. Те ще замахнат във въздуха с кривите си пръсти и ще разбият академичните врати. Те ще вдишват вонята на нашите гнили идеи, които още ще са в катакомбите на библиотеките.

 

Но нас самите вече няма да ни има. Накрая ще ни открият в някоя зимна нощ, дълбоко скрити във вътрешността на тъжен хамбар, по покрива на който ще се разнася монотонния звук от падащи дъждовни капки, а ние вътре да самолета ще си греем измръзналите ръце на слабия огън, който ще гори подклаждан от днешните ни книги и ще наблюдаваме сиянието на изгарящите им и превръщащи се в дим снимки.

 

Те се тълпят около нас. От гняв и разочарование им спира дъха. Нашата гордост и безкрайна смелост ще ги вбеси. И ще ни се заканят. И колкото по-силна бъде тяхната любов и възхищение към нас, с толкова повече омраза те ще ни разкъсат на парчета. Здравия и силнен огън на Несправедливостта щастливо ще мига в техните очите, защото в края на краищата, изкуството може да бъде само насилие, жестокост и несправедливост.

 

Повечето от нас дори нямат тридесет, а вече пропиляхме цялото си богатство - сила, любов, смелост и упоритост. Ние бързахме в жегата хвърляйки се наляво и надясно, без да си даваме сметка, напълно и до изтощение.

 

Но обърнете ни внимание! Ние все още не сме се предали! Нашите сърца все още бият! Все пак в края на крайщата още в гърдите ни има огън, омраза, скорост! Изненадани ли сте? Това е защото не знаете, какво означава да живеете.

И отново от самия връх предизвикваме звездите!

 

Не ми вярвате? Добре, нека така да бъде! И ще бъде! Това е всичко, за което съм чувал. Е, разбира се! Ние сме известни от по-рано с нашия красив ум. Може да си мислите: вие сте само едно дете, което иска да продължи живота на своите предци.

Е, и какво? Казвай! Учудваш ли се! Голяма работа! Отвратително ти е да слушаш това?!

Не, това е само началото!!!

 

И отново, от самия връх Ние предизвикваме звездите!

 

1909

 


Страница 1 от 8

Who is here?

В момента има 4 посетителя в сайта

Picture

39464134e0.jpg