Center for Astrobiology АстроБиология

В неограничен свят, крайности не съществуват

  • Увеличете шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намалете шрифта
ASTROBIO.EU

Излезе от печат: Основи на Астробиологията: Редакция 4- Меркурий

Е-мейл Печат ПДФ

На 17.12.2014 г. от печат излезе Основи на Астробиологията: Редакция 4- Меркурий. В Четвъртата редакция на книгата, бяха премахнати някой неточности и беше коригирана информация към настоящият момент.

Основно бяха преработени и подредени главите за Луната и Марс, но не бяха допълнени с нова информация (или там където беше, корекциите са незначителни)

Всеки, който изяви желание може да получи книгата напълно безплатно в .pdf формат, ако изпрати е-поща на адрес: astrobio (at). abv.bg или на ivanbozhidarov (at) .abv.bg.

Последно променен на Сряда, 31 Декември 2014 14:50
 

Нивата на радиация на Марс могат да се окажат завишени

Е-мейл Печат ПДФ

Изглежда, че полетите до Марс за земляните, няма да са толкова опасни отколкото се смяташе преди. Така, според някои нови проучвания нивата за радиация на Червената планета са двойно завишени. Дори и да се опасявате за липсата на въздух там, то този проблем може да се разреши с апарат, който се разработва към настоящият момент.

Неотдвана експерти от ЕКА решили да проверят достоверността на факта за тежкото въздействие на радиацията на Марс, върху човека. В сътрудничество с космонавти от МКС, те провели опит върху манекен, на когото част от тялото била покрита с човешка тъкан. В частност на него присъствали: бяла дроб, меки тъкани и кости. Общият брой на фрагментите били 33 с размери до около 2,5 см.
Манекенът бил изложен на действието на радиацията и измерили показателите с различни прибори и датчици.
Учените изхождали от позицията, че приборите, които измерват радиацията на МКС завишават стойностите с около 15%. Но на практика завишението стигало до 200%.
Следователно, според изследването, пътешествията в открития Космос са много по-безопасни.
Фактите, обаче, тепърва трябва да бъдат потвърдени в независими условия. Работата е там, че експеримента е бил проведен в ниска околоземна орбита, където количеството на заредените частици може да бъде за сметка на земната магнитосфера.
Междувременно за създаването на колкония на Марс в бъдещето се говори като за решено на практика. Но преди да се отправи експедияция към Марс, трябва да бъдат решени ред проблеми, които засягат бъдещите колконисти.
И преди всичко проблемът свързан с добива на кислород за дишане.
В края на краищата марсианската атмосфрера силно се различава от земната. Съществуват хипотези, че преди милиони години, атмосферата е била пригодна за дишане, но газовете, които съдържа сега са крайно неподходящи за дишане от земляните.
Неотдавна студенти от Университета в Западна Австралия и участникът в Mars One Джош Ричардс, предлагат апарат способен да генерира въздух за дишане на Марс.
Хелена Проджект е една от компаниите финалист от международния проект на  Mars One. Според условията, компанията която спечели, може да достави оборудване за мисията на Mars One, насрочена за 2018 г.
Helena Projeckt представя собствен проект, който се състой от апарат способен да извършва електролиза на водата и по този начин да извлича кислород за дишане директно от материали намиращи се на Червената планета. Според собстениците и, апаратът ще е готов за екплоатация най-рано след 2025 г.
Последно променен на Събота, 27 Декември 2014 16:34
 

МАЛКО ЗА ИЗВЪНЗЕМНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ

Е-мейл Печат ПДФ

Част от книгата: Основи на Астробиологията: Редакция 4- Меркурий.

За дезинформацията в медиите

 

Към днешна дата нямаме информация за извънземен интелект. Нямаме нито преки, ното косвени, ното каквито и да е било доказателства за съществуването на извънземни цивилизации в близкият и далечният Космос.

Митовете за извънземни същества съществуват в съзнанието на човека от векове, но едва в по-ново време, свързано със средствата за масова информация се наблюдава същински бум на истории свързани пряко или косвено с отвличания от извънземни и за осъществен контакт с тях от земни жители.

Всички тези истории са измислица. Те не са потвърдени научно от нито една научна организация и поради тази причина нямат тежест сред обществото, което би следвало да ги приема само откъм забавната им страна.

Днес има множество организации и дори цели институти, които се занимават с това да обаясняват, за съществуването на извънземни цивилизации и пропангандирането им че те сред нас. Без да навлизаме в дългоодишният спор, че във Вселената е възможно съществуването на интелегентни същества, трябва твърдо да се противопоставим срещу тези дезинформации.

Разбира се заинтересованите страни успяват чрез своята реалистична и “достоверна” история не само да грабнат вниманието на хората, но и да спечелят пари от това, разбира се за сметка на лековерните.

Все пак всеки има право на мнение и никой не може да противодейства на тези му убеждения. Това не означава, че трябва да се приема без доказателства.

Нека се откъснем от “Досиетата Х” и погледнем сериозно върху вероятността някъде във Вселената да съществува разумен живот. Вселената е много обширно място. В нея има милиарди галактики с милиарди звезди с прилежащите им милярди планети с милярди спътници и с милиарди астероиди.

Въпреки днешните ни познания, все още има учени, които предполагат, че познаване само малко под 1% от всички звезди и галактики, които могат да съществуват във Вселената.

Както обобщихме в тази книга предположението, че само на нашата планета е възникнал живот би било несериозно на размерите, които ни предлага Вселената. Въпреки, че живот, както видяхме е възможно да възникне на най-различни места с “тежки” и „крайни” за живота условия, то възникването на разум е нещо качествено различно. Това, че на дадена място във Вселената може да възникне живот не означава, че може да възникне и разум. Най-вече,че не разполагеме с достатъчно познания,за да обобщим дали разума не е естествен завършек на биологичният живот. Не сме в състояние и да предскажемнегово бъдеще, затова и предположенията ни са непълни и неточни. Ако разсъждаваме в този ред на мисли, трябва да си зададем логичния въпрос: Има ли нещо над разума, такъв какъвто го познаваме? Съществува ли нещо като „надразум“ и може ли да се въплати в физически обект. Не познаваме например неговите разклонения. Възможно ли е да има паралелен разум. Възможно ли е да се подчинява на други биологични закони? Само един вид ли е? Възможно ли е да има поднива? Изложените въпроси не касаят пряко астробиологията, а философията, но повдигат още по-важния въпрос: Какво точно знаем за разума. То безспорно е малко.

Само благодарение на разума, може да се осъзнае наличието на живот и разбира се присъствието на разум. Без разум всичко постигнато от еволюцията е просто един сбор от много сложна подредба на органични молекули, които си “взаймодействат някак си” в пространството.

За природата няма значение, под каква форма ще съществува материята. Тя придобива значение само при развитието на разум. Без него съществуването на неорганичната материя и органичната се приравнява. Единствено разума прави разграниченето им и им предава определените свойства, които естествено те притежават и може качествено да ги различи едни от други.

Появата на разум е сред най-големите и най-важни събития в историята на Вселената след Големият взрив и Зараждането на живота.

Дали обаче разум съществува само на нашата планета засега си остава нерешен въпрос?

Той ще бъде нерешен още дълги години, докато технологията не позволи по- задълбочено вникване във Вселената и процесите, които се извършват в нея.

Дори и да има вероятност да възникне някъде из Вселената живот то това не означава непременно там да се развие и разумен такъв.

Днес, какво разгледахме в тази книга, не сме сигурни дали вероятните форми на живот извън Земята наподобяват биологичната структура на това което познаваме на Земята.

Разгледахме и възможността живот да съществува на базата на силиций, бор или някакъв друг химичен елемент, със свойства, които днес не познаваме. Въпреки трудността за разбиране на тези странни факти не трябва да отхвърляме възможността изобщо да не съществуват подобни форми на живот някъде из Вселената.

Изхождайки от днешната позиция на световната наука, трябва с недоволство да отбележим, че ние днес дори не знаем дали има органичен живот (такъв какъвто го познаваме), а се впускаме в грандиозната задача за търсене на извънземен разум във Вселената.

Той трябва да се разглежда като стъпка номер две при търсенето на живот във Вселената. Първата е разбира се установяването на каквато и да е форма на живот извън нашата собствен планета.

Подслушваме космоса, изпращаме различни съобщения, обработваме сигнали и после пак ги препращаме. Дори успяхме да създадем организация като SETI, която приоритетно да се занимава с търсенето на извънземен зарум извън пределите на нашата планета.

Дори и да приемем факта, че някъде във Вселената съществува живот, то нека да погледнем обективните реалности, които спъват бъдещето установяване на контакт. Чисто физически реалности, които всеки може да прозре.

Вероятността разумна цивилизация да се намира в близка до нас галактика е равна на тази цивилизацията да се намира на толкова отдалечено от нас място, че и за милиарди години, ние да не разберем за съществуването си една за друга.

Нека приемем по удачният пример разумната цивилизация да се намира в една сравнително близка до нас галактика (нека да не е Андромеда, въпреки равните шансове с всички останали галактики във Вселента.).

Нека приемем също така, че тази галактика е отдалечена от нас на 100 с.г. Това по всички закони на физиката означава, че сигнал изпратен от нашата планета ще стигне гореспоменатата планета след 100 години. (това е скоростта на светлината 300 000 км/сек).

Приемаме, че извънземните имат на разположението си специална техника, с която да приемат нашите сигнали. Обработват информацията и разбират, къде се намираме, и че сме приятелски настроени към тях. След това като добри съседи те също ни отговарят. Това отново означава, че информацията ще трябва да пропътува още 100 години докато най-накрая достигне Земята. През това време тук при нас ще са изминали точно 200 години от първият сигнал, който сме изпратили.

За два века на Земята ще са се сменили около 8 поколения. Ще трябва да изминат още 200 години и още 8-9 поколения, докато получим следващият отговор на извънземните, но с тази разлика, че ще бъдем вече подготвени за това, какво да очакваме. Този пример само показва неудобството от огромните разстояния във Вселената.

Дори и да е така остава отворен въпроса, на какво техническо и научно ниво ще бъдат бъдещите ни „събратя” във Вселената. Едно слабо техническо ниво не би позволило осъществяването на контакт колкото и развита да е нашата технология, ако те се намират в своето най-ранно развитие и не могат да приемат нашите сигнали.

Те просто няма как да разберат, че ние им изпращаме сигнал и се опитваме да осъществим контакт с тях. Това е все едно чуждоземна информация да е достигнала до Земята през 728 година сл.Хр. Кой тогава би я засякъл и разпознал? Точно тогава човечеството се е намирало в коренно противоположна ситуация от днешната. Слабо развити и силно религиозни. То не е разполагало с тези така необходими му научно-технически средства, с които да засече и обработи новопостъпилата информация!

Всичко написано по-горе за хората през 8 век важи с пълна сила и за извънземните, които не са достигнали нашето научно-техническо ниво на развитие. Дори и да получат сигнали надали биха ги разчели. Няма как да стане. Потокът от информация просто ще премине покрай тях, без да разберат, че някой се опитва да се свърже с тях целенасочено, независимо от това колко напористи са отсреща съществата, които искат да осъщестят контакта. Това допълнително би забавило осъществяването на контакт между нас и тях.

Ако погледнем днешната реалност в която се намира човечеството, то трябва да отбележим, че дори тук на Земята ние не сме еднакwо технологчино развити. Има силно напреднали страни с високообразовано население (Европа, САЩ, Австралия) и такива със слабо развити страни като африканските. Един предполагаем достигнел сигнал изпратен целенасочено към Сомалия, няма как да бъда разпознат, ако предположим, че една извънземна цивилизация разполага с такава технология, която не можeм да засечем, където и да е на Земята.

Връщайки се на изходната точка от където започнахме нашият разказ, трябва да обърнем и внимание на средствата, които ще бъдат използвани за осъществяването на вероятният контакт. Това най-вероятно трябва да са радиотелескопите разположени на различни места по нашата планета. Не се изключват и по-развити технологии в далечното бъдеще. Само те биха били в състояние да приемат сигнал от някой евентуално разум намиращ се дълбоко във Вселената засега.

Възниква и въпроса дали ще успеем да я разберем като съдържание и най-важното- дали ще успеем да разберем посланието, на което е посветена!

Друг начин за осъществяването на контакт може да бъде осъществен, чрез космически апарат изпратен от чуждоземна цивилизация. Тук обаче разстоянието, което ще трябва да измине е толкова голямо, че усилията за осъществяването не си заслужават труда. Въпреки това зeмната космическа сонда “Вояджър” вече напусна пределите на нашата Слънчева система и вече се носи към дълбините на дълбокият Kосмос със закодирано послание от Земята.

Дори движението и с 40 000 км/ч и изстрелването й през 1979 година, тя се намира на много малко разстояние от Слънчевата система, погледнато в космически мащаб.

Засега това са основните трудности за осъществяването на контакт. С течение на времето технологиите ще се изменят. Ще се създават нови и нови свръхможни прибори за изследване и подслушване на Космоса. Това ще увеличи шансовете ни да разберем веднъж за винаги сами ли сме във Вселената.

 

Последно променен на Четвъртък, 30 Октомври 2014 16:57
 

Церера- още един предполагаем източник на живот в Слънчевата система

Е-мейл Печат ПДФ

През 2015 г., КА Dawn на НАСА ще навлезе в орбита около планетата-джудже Церера, най-големият обект в астероидния пояс между Марс и Юпитер. Тя ще направи важни проучвания свързани с повърхността на планетата и ще разкрие част от отговорите, които ни интересуват за Церера.

Церера

Церера е сравнително топло и влажно тяло, което заслужава да бъде поставено в астробиологичния кръг от интереси също толкова често, колкото  спътниците Европа и Енцелад. Според днешните разбирания за биология, с които разполагаме и трите тела могат да бъдат в състояние да поддържат живота, какъвто го познаваме, ако на тях присъстват определен набор от характеристики.

Церера, обаче е не по-малко интересна от гледна точка на астробиологията, отколкото другите „потенциално обитаеми светове". Това я поставя в челните редици на местата в Слънчевата система, където може да има много голяма вероятност да се зароди живот или най-малкото да присъстват елементи, които да са способни да го изградят.

Животът, такъв какъвто го знаем, изисква три основни съставки, за да може да се развие: течна вода, източник на енергия и химически строителни блокове (като, въглерод, водород, азот, кислород, фосфор и сяра). Те могат да поставят началото на химични съединения, които при благоприятни условия и фактори на околната среда, да се „развият“ в нещо повече в течение на времето.

Самата планета джудже- Церера има диаметър от около 950 км. Гравитацията е слаба и се счита, че има много вода, въз основа на нейната обща ниска плътност (2.09 грама на кубичен сантиметър в сравнение с 5,5 гр / куб см за Земята).

За строежа на самата планета-джудже се знае малко и вероятно представлява диференцирано тяло със скално ядро и мантията, която се състои от воден лед. Тези предположение с по-голяма точност ще бъдат потвърдени през пролетта на 2015 г.

Всъщност, водата може би е около 40 на сто от обема на Церера. Тези показатели, дават надежда, че е възможно под повърхността на планетата да има течен океан, покрит с не много дебела ледена покривка.

Церера е всъщност най-големият резервоар на вода във вътрешната Слънчева система. Съдържанието и е много повече отколкото на Земята. Въпреки това, както отбелязахме не е ясно все още дали има вода в течно състояние под ледената покривка.

Що се отнася до енергийното обезпечение, Церера има достъп до значително количество „слънчево отопление“, тъй като планетата-джудже се намира само на 2,8 астрономически единици (AU) от Слънцето. (една AU е равна на разстоянието между Земята и Слънцето - или около 150 милиона километра). Европа и Енцелад са в по-неблагоприятна позиция, тъй като са много по-далеч от нашата звезда- съответно на 5,2 и 9 AU, но за разлика от Церера и двата спътника притежават запаси от вътрешна топлина, която се генерира от приливните сили на големите планетите около тях.

Точно тази топлина генерирана от планетите-гиганти, опазва покритите с лед спътници и техните океани от течна вода (под леда) от замръзване, а също причинява изригването на водни пари на Енцелад и Европа.

Преди известно време беше обявено откриването на емисии на водна пара на Церера, което може да е знак, че притежава подводен океан.

Водните пари на Церера засега (нито могат, нито не могат) да бъдат доказателство за вътрешна топлина, генерирана от самата планета-джудже. Едно от предположенията е, че самите наблюдаеми водни пари наблюдавани близост до повърхността на Церера могат да са от загряването на повърхността от слънчевата светлина, която затопля достатъчно, за да сублимира водата в Космоса. За самият процес не се знае много.

Dawn би трябвало да спомогне за изясняване на много от въпросите около планетата-джудже тази пролет. Космическият кораб, който обикаля огромния астероид Веста от юли 2011 до септември 2012 г., ще заснеме и очертае и повърхността на Церера подробно и ще изпрати на Земята голямо количество информация за геологията и преди края на мисията си през юли 2015.

Последно променен на Сряда, 24 Декември 2014 08:27
 

Океан по ледовете на Енцелад

Е-мейл Печат ПДФ

Според някой проучвания сатурновата луна Енцелад крие голям океан от течна вода под ледената си кора, която може да бъде в състояние да поддържа живота, какъвто го познаваме.

Океанът от течна вода на Енцелад се смята, че е около 6 мили (приблизително около 10 км) дълбок и се намира под слой лед дебел около 19-25 мили (или 30 до 40 км). Освен това, самият океан е в пряк контакт със скалисто дъно, което теоретично, би дало възможност за всички видове сложни химически реакции, които са довели до появата на живота на Земята.

Основният извод е, че има потенциално обитаеми среди в Слънчевата система, на места за развитието на живот, за които не сме предполагали и Енцелад е едно от тях. Самата луна има температура от около минус 180 градуса по Целзий (минус 292 Fo) на повърхността си, което я прави твърда като скала. Така твърдата обвивка играе ролята на щит срещу огромния радиационен натиска, който оказва Сатурн.

Това потвърждава подозренията на много изследователи за Енцелад от 2005 г. насам, когато Cassini , първи забелязва лед и водна пара, която бълват цепнатини в близост южния полюс на луната, че там може да има интересен обект.

 

До извода, се достига след като се измерва отклонение в гравитационното поле на Енцелад. Според становището, това се дължи на наличието на огромен солен океан, което обяснява „поведението“ и допълнителната маса.

По този начин се заключава, че самата "допълнителна" маса идва от наличието на подземен океан. А под повърхността на луната, наистина е възможно според изчисленията да има солен океан от вода в течно състояние, която е по-плътна от леда, и е единственото разумно обяснение.

Топлината която се изисква да запази тази вода в течно състояние се генерира на Енцелад, а голяма част от тази енергия може би идва от приливните взаимодействия между Енцелад и другите от спътниците на Сатурн, като например Диона. Според други проучвания, вътрешните енергийни запаси на луната са изумителни. Проучване показва, че от южната полярна област се "изпомпва“  15.8 гигавата топлина, генерирана енергия. Това е напълно достатъчно за захранването на един евентуален зараждащ се живот на луната. При тези условия, той би намерил напълно необходимите ми условия за развитието си каквито съществуват тук на Земята.

Много вода

Изчисления предполагат, че океана на Енцелад е с размерите на Lake Superior (Земя), второто по големина езеро на Земята, макар окенът  на ледената луна да е много по-дълбок, отколкото Lake Superior и по този начин да има много повече вода.

Океанът вероятно се ограничава само до южното полукълбо, като достига само половината път между екватора и полюса. Но не може да се изключи и възможността, че той да се простира и в глобален мащаб.

Подземния океан вероятно съдържа и множество енергийни източници, около които могат да се формират органични съединения (градивните елементи на живота), и по този начин да се окаже предпоставка за развитието на живот, какъвто го познаваме.

Вода и скали

Измерванията на гравитацията също предполагат, че Енцелад се състои от слоеве различни материали. Ядро с ниска плътност, състоящо се от силикатни скали.

Това е добра новина за живота който може да се появи на сатурновия спътник.

Когато имаме ситуация, където океана се опира до скалата, има по-голяма вероятност за  интересни биохимични процеси.

Например за Европа също се предполага, че соления ? океан се опира в скала, докато някои други спътници в Слънчевата система като огромна луна на Юпитер Ганимед, изглежда имат подземен океан, които се докосват само в лед отгоре и отдолу. Това променя значително биохимичната компонента на живота и намалява предпоставките за възникването му (което не е изключено), но намалява разнообразието на химични процеси, които могат да протекат.

 

Последно променен на Събота, 25 Октомври 2014 11:30
 


Страница 1 от 7

Who is here?

В момента има 36 посетителя в сайта

Picture

gallery_image_4344.jpg