Center for Astrobiology АстроБиология

В неограничен свят, крайности не съществуват

  • Увеличете шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намалете шрифта
ASTROBIO.EU

МАЛКО ЗА ИЗВЪНЗЕМНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ

Е-мейл Печат ПДФ

Част от книгата: Основи на Астробиологията: Редакция 4- Меркурий.

За дезинформацията в медиите

 

Към днешна дата нямаме информация за извънземен интелект. Нямаме нито преки, ното косвени, ното каквито и да е било доказателства за съществуването на извънземни цивилизации в близкият и далечният Космос.

Митовете за извънземни същества съществуват в съзнанието на човека от векове, но едва в по-ново време, свързано със средствата за масова информация се наблюдава същински бум на истории свързани пряко или косвено с отвличания от извънземни и за осъществен контакт с тях от земни жители.

Всички тези истории са измислица. Те не са потвърдени научно от нито една научна организация и поради тази причина нямат тежест сред обществото, което би следвало да ги приема само откъм забавната им страна.

Днес има множество организации и дори цели институти, които се занимават с това да обаясняват, за съществуването на извънземни цивилизации и пропангандирането им че те сред нас. Без да навлизаме в дългоодишният спор, че във Вселената е възможно съществуването на интелегентни същества, трябва твърдо да се противопоставим срещу тези дезинформации.

Разбира се заинтересованите страни успяват чрез своята реалистична и “достоверна” история не само да грабнат вниманието на хората, но и да спечелят пари от това, разбира се за сметка на лековерните.

Все пак всеки има право на мнение и никой не може да противодейства на тези му убеждения. Това не означава, че трябва да се приема без доказателства.

Нека се откъснем от “Досиетата Х” и погледнем сериозно върху вероятността някъде във Вселената да съществува разумен живот. Вселената е много обширно място. В нея има милиарди галактики с милиарди звезди с прилежащите им милярди планети с милярди спътници и с милиарди астероиди.

Въпреки днешните ни познания, все още има учени, които предполагат, че познаване само малко под 1% от всички звезди и галактики, които могат да съществуват във Вселената.

Както обобщихме в тази книга предположението, че само на нашата планета е възникнал живот би било несериозно на размерите, които ни предлага Вселената. Въпреки, че живот, както видяхме е възможно да възникне на най-различни места с “тежки” и „крайни” за живота условия, то възникването на разум е нещо качествено различно. Това, че на дадена място във Вселената може да възникне живот не означава, че може да възникне и разум. Най-вече,че не разполагеме с достатъчно познания,за да обобщим дали разума не е естествен завършек на биологичният живот. Не сме в състояние и да предскажемнегово бъдеще, затова и предположенията ни са непълни и неточни. Ако разсъждаваме в този ред на мисли, трябва да си зададем логичния въпрос: Има ли нещо над разума, такъв какъвто го познаваме? Съществува ли нещо като „надразум“ и може ли да се въплати в физически обект. Не познаваме например неговите разклонения. Възможно ли е да има паралелен разум. Възможно ли е да се подчинява на други биологични закони? Само един вид ли е? Възможно ли е да има поднива? Изложените въпроси не касаят пряко астробиологията, а философията, но повдигат още по-важния въпрос: Какво точно знаем за разума. То безспорно е малко.

Само благодарение на разума, може да се осъзнае наличието на живот и разбира се присъствието на разум. Без разум всичко постигнато от еволюцията е просто един сбор от много сложна подредба на органични молекули, които си “взаймодействат някак си” в пространството.

За природата няма значение, под каква форма ще съществува материята. Тя придобива значение само при развитието на разум. Без него съществуването на неорганичната материя и органичната се приравнява. Единствено разума прави разграниченето им и им предава определените свойства, които естествено те притежават и може качествено да ги различи едни от други.

Появата на разум е сред най-големите и най-важни събития в историята на Вселената след Големият взрив и Зараждането на живота.

Дали обаче разум съществува само на нашата планета засега си остава нерешен въпрос?

Той ще бъде нерешен още дълги години, докато технологията не позволи по- задълбочено вникване във Вселената и процесите, които се извършват в нея.

Дори и да има вероятност да възникне някъде из Вселената живот то това не означава непременно там да се развие и разумен такъв.

Днес, какво разгледахме в тази книга, не сме сигурни дали вероятните форми на живот извън Земята наподобяват биологичната структура на това което познаваме на Земята.

Разгледахме и възможността живот да съществува на базата на силиций, бор или някакъв друг химичен елемент, със свойства, които днес не познаваме. Въпреки трудността за разбиране на тези странни факти не трябва да отхвърляме възможността изобщо да не съществуват подобни форми на живот някъде из Вселената.

Изхождайки от днешната позиция на световната наука, трябва с недоволство да отбележим, че ние днес дори не знаем дали има органичен живот (такъв какъвто го познаваме), а се впускаме в грандиозната задача за търсене на извънземен разум във Вселената.

Той трябва да се разглежда като стъпка номер две при търсенето на живот във Вселената. Първата е разбира се установяването на каквато и да е форма на живот извън нашата собствен планета.

Подслушваме космоса, изпращаме различни съобщения, обработваме сигнали и после пак ги препращаме. Дори успяхме да създадем организация като SETI, която приоритетно да се занимава с търсенето на извънземен зарум извън пределите на нашата планета.

Дори и да приемем факта, че някъде във Вселената съществува живот, то нека да погледнем обективните реалности, които спъват бъдещето установяване на контакт. Чисто физически реалности, които всеки може да прозре.

Вероятността разумна цивилизация да се намира в близка до нас галактика е равна на тази цивилизацията да се намира на толкова отдалечено от нас място, че и за милиарди години, ние да не разберем за съществуването си една за друга.

Нека приемем по удачният пример разумната цивилизация да се намира в една сравнително близка до нас галактика (нека да не е Андромеда, въпреки равните шансове с всички останали галактики във Вселента.).

Нека приемем също така, че тази галактика е отдалечена от нас на 100 с.г. Това по всички закони на физиката означава, че сигнал изпратен от нашата планета ще стигне гореспоменатата планета след 100 години. (това е скоростта на светлината 300 000 км/сек).

Приемаме, че извънземните имат на разположението си специална техника, с която да приемат нашите сигнали. Обработват информацията и разбират, къде се намираме, и че сме приятелски настроени към тях. След това като добри съседи те също ни отговарят. Това отново означава, че информацията ще трябва да пропътува още 100 години докато най-накрая достигне Земята. През това време тук при нас ще са изминали точно 200 години от първият сигнал, който сме изпратили.

За два века на Земята ще са се сменили около 8 поколения. Ще трябва да изминат още 200 години и още 8-9 поколения, докато получим следващият отговор на извънземните, но с тази разлика, че ще бъдем вече подготвени за това, какво да очакваме. Този пример само показва неудобството от огромните разстояния във Вселената.

Дори и да е така остава отворен въпроса, на какво техническо и научно ниво ще бъдат бъдещите ни „събратя” във Вселената. Едно слабо техническо ниво не би позволило осъществяването на контакт колкото и развита да е нашата технология, ако те се намират в своето най-ранно развитие и не могат да приемат нашите сигнали.

Те просто няма как да разберат, че ние им изпращаме сигнал и се опитваме да осъществим контакт с тях. Това е все едно чуждоземна информация да е достигнала до Земята през 728 година сл.Хр. Кой тогава би я засякъл и разпознал? Точно тогава човечеството се е намирало в коренно противоположна ситуация от днешната. Слабо развити и силно религиозни. То не е разполагало с тези така необходими му научно-технически средства, с които да засече и обработи новопостъпилата информация!

Всичко написано по-горе за хората през 8 век важи с пълна сила и за извънземните, които не са достигнали нашето научно-техническо ниво на развитие. Дори и да получат сигнали надали биха ги разчели. Няма как да стане. Потокът от информация просто ще премине покрай тях, без да разберат, че някой се опитва да се свърже с тях целенасочено, независимо от това колко напористи са отсреща съществата, които искат да осъщестят контакта. Това допълнително би забавило осъществяването на контакт между нас и тях.

Ако погледнем днешната реалност в която се намира човечеството, то трябва да отбележим, че дори тук на Земята ние не сме еднакwо технологчино развити. Има силно напреднали страни с високообразовано население (Европа, САЩ, Австралия) и такива със слабо развити страни като африканските. Един предполагаем достигнел сигнал изпратен целенасочено към Сомалия, няма как да бъда разпознат, ако предположим, че една извънземна цивилизация разполага с такава технология, която не можeм да засечем, където и да е на Земята.

Връщайки се на изходната точка от където започнахме нашият разказ, трябва да обърнем и внимание на средствата, които ще бъдат използвани за осъществяването на вероятният контакт. Това най-вероятно трябва да са радиотелескопите разположени на различни места по нашата планета. Не се изключват и по-развити технологии в далечното бъдеще. Само те биха били в състояние да приемат сигнал от някой евентуално разум намиращ се дълбоко във Вселената засега.

Възниква и въпроса дали ще успеем да я разберем като съдържание и най-важното- дали ще успеем да разберем посланието, на което е посветена!

Друг начин за осъществяването на контакт може да бъде осъществен, чрез космически апарат изпратен от чуждоземна цивилизация. Тук обаче разстоянието, което ще трябва да измине е толкова голямо, че усилията за осъществяването не си заслужават труда. Въпреки това зeмната космическа сонда “Вояджър” вече напусна пределите на нашата Слънчева система и вече се носи към дълбините на дълбокият Kосмос със закодирано послание от Земята.

Дори движението и с 40 000 км/ч и изстрелването й през 1979 година, тя се намира на много малко разстояние от Слънчевата система, погледнато в космически мащаб.

Засега това са основните трудности за осъществяването на контакт. С течение на времето технологиите ще се изменят. Ще се създават нови и нови свръхможни прибори за изследване и подслушване на Космоса. Това ще увеличи шансовете ни да разберем веднъж за винаги сами ли сме във Вселената.

 

Последно променен на Четвъртък, 30 Октомври 2014 16:57
 

Океан по ледовете на Енцелад

Е-мейл Печат ПДФ

Според някой проучвания сатурновата луна Енцелад крие голям океан от течна вода под ледената си кора, която може да бъде в състояние да поддържа живота, какъвто го познаваме.

Океанът от течна вода на Енцелад се смята, че е около 6 мили (приблизително около 10 км) дълбок и се намира под слой лед дебел около 19-25 мили (или 30 до 40 км). Освен това, самият океан е в пряк контакт със скалисто дъно, което теоретично, би дало възможност за всички видове сложни химически реакции, които са довели до появата на живота на Земята.

Основният извод е, че има потенциално обитаеми среди в Слънчевата система, на места за развитието на живот, за които не сме предполагали и Енцелад е едно от тях. Самата луна има температура от около минус 180 градуса по Целзий (минус 292 Fo) на повърхността си, което я прави твърда като скала. Така твърдата обвивка играе ролята на щит срещу огромния радиационен натиска, който оказва Сатурн.

Това потвърждава подозренията на много изследователи за Енцелад от 2005 г. насам, когато Cassini , първи забелязва лед и водна пара, която бълват цепнатини в близост южния полюс на луната, че там може да има интересен обект.

 

До извода, се достига след като се измерва отклонение в гравитационното поле на Енцелад. Според становището, това се дължи на наличието на огромен солен океан, което обяснява „поведението“ и допълнителната маса.

По този начин се заключава, че самата "допълнителна" маса идва от наличието на подземен океан. А под повърхността на луната, наистина е възможно според изчисленията да има солен океан от вода в течно състояние, която е по-плътна от леда, и е единственото разумно обяснение.

Топлината която се изисква да запази тази вода в течно състояние се генерира на Енцелад, а голяма част от тази енергия може би идва от приливните взаимодействия между Енцелад и другите от спътниците на Сатурн, като например Диона. Според други проучвания, вътрешните енергийни запаси на луната са изумителни. Проучване показва, че от южната полярна област се "изпомпва“  15.8 гигавата топлина, генерирана енергия. Това е напълно достатъчно за захранването на един евентуален зараждащ се живот на луната. При тези условия, той би намерил напълно необходимите ми условия за развитието си каквито съществуват тук на Земята.

Много вода

Изчисления предполагат, че океана на Енцелад е с размерите на Lake Superior (Земя), второто по големина езеро на Земята, макар окенът  на ледената луна да е много по-дълбок, отколкото Lake Superior и по този начин да има много повече вода.

Океанът вероятно се ограничава само до южното полукълбо, като достига само половината път между екватора и полюса. Но не може да се изключи и възможността, че той да се простира и в глобален мащаб.

Подземния океан вероятно съдържа и множество енергийни източници, около които могат да се формират органични съединения (градивните елементи на живота), и по този начин да се окаже предпоставка за развитието на живот, какъвто го познаваме.

Вода и скали

Измерванията на гравитацията също предполагат, че Енцелад се състои от слоеве различни материали. Ядро с ниска плътност, състоящо се от силикатни скали.

Това е добра новина за живота който може да се появи на сатурновия спътник.

Когато имаме ситуация, където океана се опира до скалата, има по-голяма вероятност за  интересни биохимични процеси.

Например за Европа също се предполага, че соления ? океан се опира в скала, докато някои други спътници в Слънчевата система като огромна луна на Юпитер Ганимед, изглежда имат подземен океан, които се докосват само в лед отгоре и отдолу. Това променя значително биохимичната компонента на живота и намалява предпоставките за възникването му (което не е изключено), но намалява разнообразието на химични процеси, които могат да протекат.

 

Последно променен на Събота, 25 Октомври 2014 11:30
 

HEL (High energy laser) готова за използване

Е-мейл Печат ПДФ

В САЩ тестваха ларено оръжие за използване от летателни апарати. Високоенергийната лазерна система (HEL) в продължение на много години е разработвана от военни инженери и най-накрая е била тествана в Аеро-оптическата лаборатория на университета Нотър Дам. Както съобщават разработчиците, новата лазерна система има всички шансове да бъде в близко време използвана вече и при летателни бойни машини.

Неотдавна в Мичиган (САЩ) са били успешно проведени осем летателни теста с представяне на новата лазерна система (HEL). Летателните тесове са били проведени в тясно сътрудничество с Lockheed Martin.

Новото оръжие е разработено специално за държавната компания DARPA (САЩ), за поражение на самолети и ракети, чието покритие достига 360о . Освен всичко друго лазерът може да поразява самолет в различни позиции и равнини на движение.

Както беше отбелязано по-горе, създателите на новото оръжие съобщават, че то е вече в готовност за използване.

Още информация по темата:

High Energy Laser Directed Energy Weapons

 

Последно променен на Събота, 27 Септември 2014 07:31
 

Yamato 000 593

Е-мейл Печат ПДФ

Yamato 000 593 (или Y000593) е вторият по големина метеорит от Марс открит на Земята. [1] [2] [3] Проучванията показват, че марсианския метеорит се е образувал преди около 1.30 милиарда години от поток лава на Марс. Открит е от 41-та Японска Антарктическа Експедиция  (41st Japanese Antarctic Research Expedition JARE), през декември 2000 г.

Под въздействието на процеси настъпили на Марс преди около 12,0 милиона години се предполага, че е изхвърлен от повърхността на Марс и попаднал в космоса.

Предполага се, че метеоритът пада на Земята в Антарктика преди около 50 000 години. Масата на метеорита е около 13,7 кг и е установено, че съдържа доказателства за вода в миналото на Червената планета. [1][2][3][4]

При изследването му микроскопски, са открити сфери  в метеорита, богати на въглерод в сравнение с околните райони, които нямат тези сфери.

В сферите богатите на въглерод  се наблюдават микротунели за които се предполага , че може да са били създадени от биотични дейност. [1][2][3]

Както и при други метеорити изобщо попаднали на повърхността на Земята, остава съмнението, че предполагаемите следи от евентуален живот, не са в първичен произход.

През февруари 2014 от НАСА изказаха предположения, че наблюдаваните микротубулни формации в метеорита, могат да са създадени от предполагаем живот, поради факта, че тук на Земята разполагаме с много доказателства в тази насока (пример- тубулни образувания в базалтовите стъкла). Около това предположение възникнаха много спорове, тъй като „сама по себе си морфологията не може да се използва еднозначно като инструмент за откриване на примитивен живот". [5][6][7??]

Тунелни образувания в открития метеорит.

Макар че, изследователите от НАСА да съобщават, че мас-спектрометрията е способна да осигури задълбочено разбиране на естеството на въглерода в метеорита, мнозина все пак предполагат, че може да се направи разграничение между абиотичен и биотичен въглерод.(2)

Нямаме обаче конкретни данни за подобен факт.

Тоест, най-вероятно се касае за заразяване на падналата вече скала от Космоса със земни бактерии.

 

Източници на информация:

1. Webster, Guy (February 27, 2014). "NASA Scientists Find Evidence of Water in Meteorite, Reviving Debate Over Life on Mars". NASA

2. White, Lauren M.; Gibson, Everett K.; Thomnas-Keprta, Kathie L.; Clemett, Simon J.; McKay, David (February 19, 2014). "Putative Indigenous Carbon-Bearing Alteration Features in Martian Meteorite Yamato 000593". Astrobiology 14 (2): 170–181. doi:10.1089/ast.2011.0733;

3. Gannon, Megan (February 28, 2014). "Mars Meteorite with Odd 'Tunnels' & 'Spheres' Revives Debate Over Ancient Martian Life;

4. Mikouchi, T.; E. Koizumi; A. Monkawa; Y. Ueda (March 2003). "Mineralogy and petrology of Yamato 000593: Comparison with other Martian nakhlite meteorites". Antarctic meteorite research 16: 34–57;

5. Morphological behavior of inorganic precipitation systems - Instruments, Methods, and Missions for Astrobiology II". SPIE Proceedings. Proc. SPIE 3755. December 30, 1999. doi:10.1117/12.375088. Retrieved January 15, 2013. "It is concluded that "morphology cannot be used unambiguously as a tool for primitive life detection.";

6. Agresti, House, J?gi, Kudryavstev, McKeegan, Runnegar, Schopf, Wdowiak (December 3, 2008). "Detection and geochemical characterization of Earth’s earliest life". NASA Astrobiology Institute (NASA);

 

7. J. William Schopf, Anatoliy B. Kudryavtsev, Andrew D. Czaja , Abhishek B. Tripathi (April 28, 2007). "Evidence of Archean life: Stromatolites and microfossils" (PDF). Precambrian Research 158: 141–155. doi:10.1016/j.precamres.2007.04.009.

 

Последно променен на Неделя, 05 Октомври 2014 12:45
 

Необходима ли ни е тежка индустрия?

Е-мейл Печат ПДФ

-тежката индустрия е част от националната сигурност на държавата

-късогледството на много хора може да коства много скъпо

-задължително възраждане на тежката индустрия

-лъжа е че от нея не може да се печели

Събитията случили се през последните месеци недвусмислено ни показаха отново огромната роля на технологиите. И по точно на огромната роля, които те играят в нашия живот. Това по нашите ширини обаче не преставлява голяма грижа. Според мнозиството живеещо в България, високите техногии са преимущество на силните държави и само те имат правото да ги използват и управляват. Такива неща в България не се случват. Подобни мисли могат да будят само смях, като се има напредвид, че в днешно време високите технологии, могат напрактика не само да подобрят живота на човек, но и да защитават цели държави. Затова те не са лукс, а необходимост. Само завършен идиот може да отрича тяхната полза.

Успокоението и политическото късогледство, което е настъпило в нашата страна е грандиозно-идиотско имайки предвид, че само през две граници на юг от нас се водят пълномащабни военни действия, които в определен момент ще заплашат и нашата страна. Тогава, както се досещате, няма как да се използват камъни и пръчки срещу воинствено настороени получовеци, обезпечени с най-модерното оръжие. На помощ ще трябва да се изполват технологии, за които ще трябва да молим други държави, просто защото не разполагаме с тях. А както се досещате, те няма веднага да дойда при нас и няма да ни бъде позволено да ги управляваме сами.

Единственето решение на проблема, е като изградим на място наша независима от Русия, САЩ и дори НАТО, технологична организация (която да е с ранг на министрество), която стриктно да съблюдава за развитието на тежката индустрия. Независимо от терминологичните определения, които битуват, тежката индустрия си остава свръхтехнология!

С какви технологични отбранителни системи разполагаме и можем ли да ги произведем в България? Отговорът е прост- с никакви. Внасяме всякаво технологично оборудване отвън. Не можем да произведем дори елементарен военен автомобил, пригоден за планински пътища, а да не говорим за по-сложни устройства, като БТР-и, танкове, кораби, самолети и ракети. Не разполагеме и със специалистите които да го осъществят. Бляновете за войската отпреди 89-та година са също грандиозна заблуда, при условие, че 90-95% от военната техника е сделана в СССР. Тогава положението е с една идея по-цветущо, но в никакъв случай- добро.

Може и да ви звучи налудничаво, но задъжение на държавата е да разполага с необходимото оборудване и необходимите специалисти, за тяхното създаване тук на място. В България, защото е въпрос на национална сигурност. Без нея сме изложени на всякакви опасности, пък вие си вярвайте, че НАТО, ще защитава всеки един член!

Кои високи техологии използваме и имаме?

Имаме АЕЦ на територията на България, който е толкова българско творение, колкото е и Айфеловата кула.

Защо трябва да развиваме собствена тежка индустрия?

Унищожнието на тежката индустрия, което продължава и днес, е удобно извинение за апатията на безхарактерната политическа класа, която се оправдава с липсата на пари за каквото и да е. На политиците не им дреме, на народа не му пука! А проблемът е изцяло в слабата воля на всички до един. Тази на политиците и най-вече тази на хората от народа. Същата тази воля, която те кара да протестираш за забраната за варене на ракия, но която никога не се прояви, когато се нарязаха ракетите СС-23. Волята да се противопставиш на когото и да е, дори и с риск да бъдеш ударен лошо. Това се е срастнало с нашия политически живот и народосъзнания, че за отсраняването на подобни рудименти ще е необходими много време и още повече воля.

Тежката индустрия трябва да се развива на всяка цена. Нейното развитие не е въпрос на прищявка. Нейната загуба е трагедия за държавата от космически мащаб. Изгубим ли веднъж технологиите за нейната употреба сме загубени като индустриална държава. Превръщаме се в обслужащ персонал на силните на деня (каквито вече сме си).

Упорито повтаряната лъжа, че подържането на тежка индустрия, е скъпо начинание и с него трябва да се занимават само богати и силни държави е немислима глупост. По-голямо безумие от това, рядко може да се постави на критичен анализ. Как да отговориш? Доброволното отказване от тежката индустрия е много по-скъпо и луксозно начинание от подържането, и свързаното с нея развитие на научно-техническа база.

Развитието на тежката индустрия води след себе си възможности за израстване и подържане на икономическата цялост на държавата. Там може да са съсредоточени множество дейности, които да бъдат от полза за цялото общество и да задържат кадърните и можещите хора. Тя полага основите на устойчиво развитие, което води до растеж. Тежката индустрия не се гради с намерението да бъде източвана и да пълни нечии джоб, а с цел да подпомогне държавата и нейния народ. Затова и хората които я съсипаха трябва да се третират като национални предатели от най-високо ниво.

Последно променен на Петък, 05 Септември 2014 14:24
 


Страница 1 от 7

Who is here?

В момента има 8 посетителя в сайта

Picture

acu.jpg